Контекстът формира поведението

Преди да поставят етикети на хората, лидерите могат да се запитат какво поведение самата среда учи и възнаграждава.

Един от най-важните въпроси, които лидерът може да си зададе, е: каква среда създавам и какво поведение насърчава тя?

На практика обаче често се фокусираме само върху хората. В организациите чуваме: „Той не проявява инициатива.“ „Тя е прекалено емоционална.“ „Те не мислят стратегически.“ „Винаги сме го правили така.“

Лесно е да поставяме етикети. Те удобно обясняват онова, което не харесваме, без да ни карат да търсим по-дълбоката причина.

Но тук има нещо важно: поведението не възниква от нищото. То се адаптира към своя контекст.

За Курт Левин поведението е функция на човека и неговата среда.

Понякога приемаме поведение, формирано от конкретна среда, за черта на характера. Липсата на инициатива може да е научена. Мълчанието на среща може да има история. „Винаги сме го правили така“ може да е симптом, а не причина.

Тихото съгласие невинаги означава убеденост. Понякога човек просто е научил, че несъгласието има цена.

Това ни връща към една от най-важните отговорности на лидера: съзнателно да изгражда среда, която насърчава необходимото за работата поведение.

Промяната на средата създава условия за различно поведение.

Какво поведение насърчава днес средата, в която работите?

Разгледайте бизнес консултирането за независима гледна точка към решенията и допусканията, които формират вашата организация. За работа върху споделени лидерски поведения вижте програмите за развитие на лидерството.