В събота беше Световният ден на психичното здраве.
Днес нека поговорим за стреса, който създават взаимоотношенията между колеги.
Не е нужно да има открит конфликт.
Някой говори зад гърба на колега неща, които никога не би му казал в очите. Понякога не знае дали тези неща са верни. Или, още по-лошо, знае, че не са.
Друг „забравя“ да покани човек на среща, на която той трябва да присъства. И това започва да се случва все по-често.
Важна информация не достига до човека, на когото е нужна. После го питат защо не е действал навреме.
Приносът на някого системно се омаловажава. Добрият резултат е „нищо особено“, но всяка грешка получава публика.
Идея, споделена с колега, изведнъж е представена като негова собствена. Човекът, който всъщност я е предложил, е в стаята и се чуди дали да каже нещо, или да остави нещата така.
На някого се създават пречки, а после от него се търси отговорност за резултата. Одобрението се бави, подкрепа липсва, изискванията постоянно се променят — но провалът е негов.
Някой изразява несъгласие и постепенно се оказва изключен от разговори и решения. Никой не му казва да мълчи. Но следващия път вече знае, че е по-безопасно да замълчи.
Някои ситуации изглеждат като недоразумения или случайности. Но когато се повтарят, променят начина, по който човек се чувства и държи на работа. Той започва да внимава какво казва и на кого го казва. Обмисля внимателно кого да добави в копие на имейлите и кои разговори да документира „за всеки случай“. Избягва определени хора. Решава да мълчи.
Част от вниманието, което би могъл да посвети на работата си, вече отива за това да се предпазва.
А ние почти никога не знаем какво друго се случва в живота му. Може да се грижи за болен родител, да преминава през развод, да има финансови затруднения или да се тревожи за детето си. Да чака медицински резултати. Да скърби за загуба. И въпреки това сутрин идва на работа, включва камерата и казва: „Добро утро.“
Не е нужно да харесваме всички, с които работим. Несъгласието и критиката са част от работата. Но има разлика между професионално несъгласие и поведение, което унижава, изолира или подкопава другия човек.
Психологическата безопасност не означава липса на критика или по-ниски стандарти.
Тя означава да можеш да кажеш „Не съм съгласен“, „Не разбирам“, „Имам нужда от помощ“ или „Това беше моя грешка“, без да пресмяташ личната цена, която ще платиш.
Да можеш да работиш, без постоянно да се оглеждаш за опасност.
Да можеш да посочиш проблем, без ти самият да се превърнеш в „проблема“.
Да получаваш честна обратна връзка, без да бъдеш унижаван.
Обикновено питаме хората как се справят със стреса.
По-рядко питаме себе си: „Колко стрес създавам за хората, с които работя?“
Знаем по-малко за човека срещу нас, отколкото си мислим.
Не знаем какви битки вече води.
Най-малкото, което можем да направим, е да не превръщаме работното място в още едно бойно поле.
Ако това поставя въпроси за собствения ви подход като ръководител, разгледайте коучинга за ръководители и бизнес коучинга. За работа с управленски екип върху споделени лидерски поведения вижте програмите за развитие на лидерството.