Ефектът на простото излагане. Какво още трябва да знаем за него, освен че българското му име звучи малко забавно?
През 1968 г. социалният психолог Робърт Зайонц описва явление, известно днес като ефект на простото излагане.
Идеята е проста: повторният контакт с нещо или някого може да ни накара да го възприемаме по-положително.
И ето неудобния въпрос за лидерите: може ли това усещане да повлияе и на професионалната ни оценка?
Оценяваме ли хората според действителния им принос, или и според това колко често ги виждаме?
Хората, които чуваме, срещаме и наблюдаваме по-често, може да започнат да ни изглеждат по-ангажирани, по-способни и по-перспективни. Междувременно някой по-тих, от друга функция или просто по-рядко присъстващ в ежедневната ни работа може постепенно да излезе от полезрението ни. Просто защото сме го виждали по-рядко.
И така започваме да объркваме видимостта с потенциал, достъпността с доверие, присъствието с принос.
Въпросът за лидерите е: „Кого оценявам по-високо просто защото го виждам по-често?“ А по-трудният е: „Имам ли смелостта да го призная и да направя нещо по въпроса?“
За да разгледате допусканията зад собствените си лидерски решения, вижте коучинга за ръководители и бизнес коучинга. За по-широк разговор за психологията на лидерството пред аудитория разгледайте лекциите и участията на Иванина.