На 15 април 1912 г. „Титаник“ потъва. В предходните часове корабът получава предупреждения за лед по маршрута си. Съобщение от „Месаба“ достига до радиокабината, но според британското разследване не достига до капитана.
Историята помни айсберга. За сигналите преди него говорим по-рядко.
През 1972 г. социалният психолог Ървинг Джанис описва груповото мислене: моментът, в който желанието за съгласие може да измести критичното мислене.
Принадлежността към групата започва да тежи повече от независимата преценка. Привидното единодушие може да направи едно решение да изглежда по-сигурно, отколкото е. Илюзията за неуязвимост, автоцензурата и нежеланието да се постави под въпрос позицията на групата могат да бъдат част от този процес.
И в организациите понякога сигналите не достигат до хората, които вземат решения. Груповото мислене е един от механизмите, които могат да обезкуражат изразяването на съмнения.
Колко често някой вече е забелязал риска? Някой вече е задал неудобния въпрос. Някой вече е изразил съмнение. И после нищо не се е случило. А може би изобщо не е посмял да говори, усещайки, че гледната му точка противоречи на групата.
Една от най-важните отговорности на лидера е да създаде среда, в която предупрежденията достигат до него. Дори когато са неудобни. Особено тогава.
Понякога най-голямата опасност не е липсата на предупреждение. Тя е в това предупреждението да не достигне до човека, който трябва да реши.
За независим поглед към рисковете и допусканията зад бизнес решение разгледайте бизнес консултирането. За работа върху това как управленският екип поставя въпроси и реагира на притеснения вижте програмите за развитие на лидерството.