В продължение на 60 години променяме нагласите към жените в лидерството. И все пак много организации още изпитват трудности да променят резултатите.
Два доклада. Един неудобен въпрос.
Ако професионалното израстване се основава на заслуги, защо мъжете и жените го преживяват толкова различно? Наскоро прочетох две американски изследвания, които разглеждат този въпрос от различни гледни точки.
Въпросът вече не е дали жените могат да ръководят. Въпросът е как организациите разпознават бъдещите лидери.
Кой получава видимост? На кого се възлага предизвикателната задача? Кой получава подкрепа от висши ръководители? Кой е насърчаван да поеме по-голяма роля? Кой е определян като човек с „висок потенциал“, още преди да са налице всички доказателства?
Докладът Women in the Workplace 2025 на McKinsey и LeanIn.Org посочва устойчива пречка в американските компании: първото повишение на ръководна позиция.
Изследването на HBR добавя друга гледна точка. Макар отношението към жените лидери да се е подобрило значително през последните 60 години, в последното американско проучване жените на висши ръководни позиции много по-често от мъжете заявяват, че жените се оценяват по-критично и трябва да отговарят на по-високи изисквания, за да успеят.
Най-силно ме впечатли накъде докладите насочват вниманието ни: към достъпа до възможности.
Възможностите за видимост, подкрепа от висши ръководители, оперативен опит и участие в лидерски задачи могат съществено да повлияят на това кой в крайна сметка достига до висши позиции.
Премахнали ли сме пола от критериите си за лидерство, или само от разговора за тях?
Източници: HBR — What 60 Years of Data Reveals About How Men and Women Experience Leadership; McKinsey и LeanIn.Org — Women in the Workplace 2025.
За организации, които преразглеждат как подготвят бъдещите си лидери, вижте програмите за развитие на лидерството. За да отворите разговор по тези въпроси на конференция или корпоративно събитие, разгледайте лекциите и участията на Иванина.