Случвало ли Ви се е да сте сигурни, че ще убедите някого, защото разполагате с всички факти… и въпреки това да не успеете? На мен ми се е случвало.
Подготвям се за среща. Преглеждам данните. Подреждам аргументите си. Влизам с мисълта, че не може да има истинско разногласие. В крайна сметка говорим за факти.
После започват въпросите. Някой оспорва източника. Друг намира данни, които сякаш доказват обратното. И осъзнавам, че моите факти са пристигнали твърде късно. Мнението вече е формирано.
След като мнението е формирано, понякога започваме да търсим потвърждение, вместо да проверяваме дали сме прави.
Не непременно защото ни липсва логика. Понякога старо убеждение ни кара да се чувстваме сигурни. Понякога ни е удобно. Понякога защитава решения, които вече сме взели…
Днес ме интересува по-малко въпросът: „Как да убедя някого, който не иска да бъде убеден?“
И повече въпросът: „Какво кара един разумен човек да се държи толкова здраво за това убеждение?“
Струва ми се, че най-интересните разговори започват именно там. Не с фактите. Един пласт по-дълбоко.
Влизали ли сте в разговор, убедени, че спорите за факти… само за да разберете, че става дума за нещо съвсем друго: роля, идентичност, образ, сигурност, територия?
За работа върху разговорите и допусканията, които определят вашия подход като ръководител, разгледайте коучинга за ръководители и бизнес коучинга. За да поставите тези въпроси пред аудитория на конференция, корпоративно събитие или семинар, вижте лекциите и участията на Иванина.